Скреж покри дърветата.

Уморени заспаха.

Сняг заваля

и съвсем побеляха.

Някога тичах

под тях –

бях

с кучето си - лай и смях...

Днес съм сама.

Скреж покрива лицето ми –

снежинките стават сълзи...

Сълзите замръзват –

като сърцето ми.

Заскрежена

и жадна съм,

осланена...

Сляпа капка -

вървя между преспите

и брезите –

бяла съм,

сливам се

с тях.

Затварям очи.

А снегът все вали и вали...

Както преди –

когато превръщахме

скрежа в звезди...