Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.10.2021 18:48 - За "Нощта на щурците" на Габриела Цанева
Автор: alexna Категория: Изкуство   
Прочетен: 816 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 16.10.2021 18:50

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Най-новата поетична книга на Габриела Цанева отново излиза със знака на издателство gabriell-e-lit – първо като електронно издание в двата формата .pdf и .epub, достъпна за свободно четене и сваляне от платформата на издателството.

 image

През идващата есен ще предложим на читателите и издание в печатен формат.

Художественото оформление на корицата, както и пълноцветните картини и хайга в книжното тяло са дело на поетесата-художник.

Структурно и тази стихосбирка следва утвърдената вече за автора схема, като събира поезия, живопис, хайку, хайбуни и хайга в една завладяваща сплав, където гражданският патос естествено преминава в медитативно съзерцание, за да бъдат достигнати най-дълбоките извори на про-никновението, да бъде постигнато равновесие в прозренията за духовно бягство и себеосъществяване, за бунт и връщане към света, който можем да променим.

И това намира своя израз в композицията – „поетическите“ части са две – „Нощта на щурците“ и „Отдалечаване“, следвани от третата, жанрово различна „Хайбуни, хайку и хайга“.

Разграничението е времево и тематично, донякъде само подвластно на авторовото послание. Или послания?!

Много са въпросите, които поставя книгата, като не дава еднозначни отговори. Онова, което е ценно, е стремежът към отхвърляне на статуквото на ежедневието – едно отражение на пробуденото общество, което рефлектира в съзнанието на твореца, за да достигне до своето художествено-философско осмисляне.

Още в първото стихотворение четем:

Щурците пищят –/ надлайват се с кучетата…………/Пия носталгията на август,/…… нощта връхлита / измита, /измита безсънието ми – /клепачите падат /върху зида на бузите – /звънят, /като клепала в утрото.

И виждаме, как една констатация на природна активност преминава в състояние на духа, а оттам идва пробуждането. Запомнящи се образи, но отново – не това е най-същественото, а начинът, по който поезията преминава от нивото на личностно преживяване, към призив за пробуждане.

Стихосбирката е препълнена с емоционално напрежение – наситеност, която пари, изгаря, оставя следи – и която намираме на всяка страница, защото, Габриела Цанева не просто констатира; тя намира свързаност в разплетените нишки на битието, които поддържат събитийната последователност в континуума на времето и ги следва, за да ги преподреди. Така нарушава предопределеността, за да постигне неуловимото – минало/спомен – настояще/прозрение – бъдеще/многопосочност. Тази обща схема на мислене е приложима за всеки стих в книгата, независимо от обекта на авторовото изследване.

И независимо от словесното и метафорично изобилие в първите две части, противостоящи на пестеливостта на изказа, наложена от жанровите особености на източните форми на поетико-прозаично и визуално изразяване.

Габриела Цанева е художник, който твори в цвят. Картините й притежават ярка изразност, която е далеч от изчистената естетика на калиграфията и суми-е, но въпреки това /или – именно поради това/ още в първата ѝ цялостна творба, замислена и създадена като „хайга“ – „Състояния. Хайта“, изд. „Изток-Запад“, С., 2014 г. картините остават следствие/първопричина на вербалните изкази – поетични импресии или кратни източни форми.

Тук ще цитирам само два примера.

Хайку, което става повод за създаване на картина и последвалото им вплитане в хайга:

любов –
танцът на пчели
над цъфнал цвят

И картина, която породи своето хайку, за да се превърнат в хайга:

image 

между залеза
и изгрева –
убежището на нощта

В заключение ще кажа, че книгата съдържа творби от периода юли 2020 – април 2021 и е един сполучлив опит да се превъзмогне както усещането за изолация, наложена от пандемията Ковид, така и съзнателно-несъзнаваното бягство от политико-социалната реалност. Проблемът за избора стои пред всеки от нас като мислещ индивид и като част от съвкупността фактори, които изграждат обективното съществуващо. Днес е по-болезнен от всякога. Абсцесът, събрал отровата на последното десетилетие ще убие организма на социума, ако не бъде спукан. И това трябва да бъде направено, независимо дали ни харесва, или не. Тук и сега. Другата възможност е още по-плътно да затворим очи.




Гласувай:
4



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: alexna
Категория: Изкуство
Прочетен: 61107
Постинги: 24
Коментари: 10
Гласове: 52
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930