Постинг
11.01.2012 12:29 -
Пусни ме да летя...
Автор: alexna
Категория: Изкуство
Прочетен: 827 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 01.03.2018 18:09
Прочетен: 827 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 01.03.2018 18:09
Много трудно вървя през пространството-време.
Все се спъвам, и падам, и ставам.
Губя представа – къде съм.
Изоставам.
Изпреварват ме хора, коли, костенурки и охлюви,
с изранени нозе тичам по пътя – напред.
И протягам ръце, и крещя срещу вятъра,
и стихията грозна нежно зова:
„Намери ме, прегърни ме, издигни ме,
понеси ме над калната мръсна земя,
превърни ме в мушица
и делече от всички ме пусни да летя!”
Все се спъвам, и падам, и ставам.
Губя представа – къде съм.
Изоставам.
Изпреварват ме хора, коли, костенурки и охлюви,
с изранени нозе тичам по пътя – напред.
И протягам ръце, и крещя срещу вятъра,
и стихията грозна нежно зова:
„Намери ме, прегърни ме, издигни ме,
понеси ме над калната мръсна земя,
превърни ме в мушица
и делече от всички ме пусни да летя!”
Няма коментари
Търсене
